Жената, която обича, не спи.
Тя пише писма до звездите в небето.
Рисува слънца с много ярки лъчи,
които в очите ѝ после да светят.
Говори със вятъра. Пее с дъжда.
Разказва на птиците своята обич.
И всички разбират, че тя е жена,
която без Него не може. Не може.
Жената, която обича, не спи.
Полека превръща се пак във момиче.
Луната я гледа със златни очи,
щастлива, защото жената обича.
Жената, която обича
Преди да се събудят хората
Днес утрото застава на ръба
на покрива на къщата отсреща.
Усмихва се щастливо на дъжда
и после мълчаливо се оглежда.
Градът е тих. Изглежда още спи,
потънал в сънища, листа и есен.
Дъждът неумолимо си вали
над тротоари, гларуси и кестени.
А аз съм Наблюдател на Света.
Понякога и мъничко Създател.
В момента ти рисувам светлина.
И още светлина във светлината.
Абонамент за:
Публикации (Atom)